Как да помогнем на децата да се успокоят: техники за заземяване и свързване

Как да помогна на детето да се успокои и да спре да плаче? Това е въпрос, който всеки родител си задава. Има няколко неща, които можем да направим, и първото е да приемем, че децата ни са човешки същества – със своите емоции, потребности и реакции. Те имат право на цялата палитра от чувства, включително тези, които на нас ни е трудно да понесем.

Нашата роля не е да ги спасяваме от емоциите им, а да ги подкрепим, така че да изградят свои собствени, здравословни механизми за справяне.

Как става това?

Има един много любим за мен цитат от Джеймс Болдуин:

"Децата не са много добри в това да слушат възрастните, но никога не се провалят в това да ни имитират!"

Колкото и да ни се иска децата да ни слушат и да избягват трудностите, това не само че е невъзможно, но и не е нужно. Защото – както гласи една китайска поговорка:

"Камъните, които премахваме от пътя на децата си днес, ще се изсипят върху главите им утре."

Децата имат нужда да изпитват емоциите си. Имат нужда да бъдат чути, разбрани и насочени. За най-малките това означава възрастният да предполага и назовава: „О, ядоса се? Натъжи се? Развълнува се?“ – така помагаме на детето да свърже усещането в тялото с дума и смисъл, което вече намалява интензитета на емоцията.

За разлика от това, фрази като „Не се ядосвай за глупости“ омаловажават преживяването и объркват детето, което усеща нещо силно, а чува, че това не е валидно.

Какво следва след назоваването на емоцията?

Когато емоцията е призната, задоволяваме нуждата на детето да бъде видяно, прието, значимо. Следващата стъпка е да предложим някоя от техниките за заземяване – особено подходящо за по-малки деца. За по-големите можем да попитаме:

„Какво би ти помогнало да се успокоиш в момента?“

С времето и опита може да изработим заедно личен инструмент – карти, колело или табло с техники, които работят за вас и вашето дете, и да го държим под ръка в дома ни.

---

Предложения за техники за заземяване:

(подходящи и за възрастни и за деца)

• смяна на обстановката – например излизане от стаята

  
  

• смяна на фокуса – особено подходящо за деца до около 2-годишна възраст

  
  

• измиване на ръцете (и лицето) със студена вода

  
  

• телесни усещания: измиване на лицето и ръцете със студена или хладка вода

  
  

• разтриване на ръцете и лицето – като при миене, но без вода

  
  

• бавно пиене на вода – с внимание към усещането

  
  

• пеене или танцуване

  
  

• рисуване – „искаш ли да нарисуваме гнева/дракона/контролното?“

  
  

• разтръскване на ръцете от китките – „можеш ли да полетиш?“

  
  

• масажиране или потупване по бедрата и ръцете

  
  

• докосване на 3 различни по текстура предмета – и съсредоточаване върху усещането

  
  

• въображаемо усещане – „представи си материята на любимата си завивка/дреха“

  
  

• свързване с настоящето чрез петте сетива – какво виждам, чувам, усещам, помирисвам, вкусвам?

  
  

• описване на глас - какво правя в момента: „Сега мия ръцете си. Водата е гореща. Сапуна ухае на лавандула. Дишам бавно.“

Заземяването става през тялото и сетивата. Тези предложения са само отправна точка – изследвайте с любопитство какво работи за вас и за детето ви в различни ситуации и при различни емоции.

---

Какви са вашите любими начини за заземяване?

Ще се радвам да споделите какво прилагате в ежедневието и кои техники не съм включила, а за вас са безценни.

Можете да гледате записа на уебинара от 23.04.25 тук. В него разказвам по-подробно как работи мозъка ни и защо няма смисъл да обясняваме рационално и логически, когато някой (особено дете) е в силна емоция.

Заповядайте да разгледате и да се запишете за предстоящата програма, която стартира на 29.04.25 (местата са ограничени).